понеделник, 4 август 2008 г.

Няколко истини за жената, или как да зарязваме красиво


Гадняр! Може ли аз да го зарежа десет пъти, а той мене само веднъж....Можеше да изрази поне малко уважение и да ме зареже на няколко пъти – три, четири...не придирям. А така – изведнъж...без капчица клебание – поне да беше симулирал. Това не е живот! Или айде зарязал, зарязал – ами поне да беше поседял 2 – 3 месеца сам - дет са вика от куртоазия...но не...Добре, че тази след мене изглежда не чак толкова добре, колкото аз... / това е много важно за една уважаваща себе си дама – следващата обезателно трябва да е по зле от тебе... / Това носи успокоение и човек може да продължи пътя си с високо навирен нос. За предпочитане е и предишната да е много зле – но все пак,ако трябва да се избира - избирам следващата да е по зян – по възможност хем да е проста , хем да е грозна....не разбирайте, че не мисля доброто на другите. Напротив! Аз съм със силно развито хуманно съзнание! Но , моля ви , влезте ми в положението! Проявете емпатия...


Аз когато зарязвам - развихрям въображението си до крайност /не, че съм почитателка на крайностите – но понякога са за предпочитане/ . Зарязвам с финес и изящество - всяко мое зарязване - е като лебедова песен – последно и съвършено. Изобретявам невероятни, почти фантастични мотиви за решението си...Велика съм! Другият / така наречен възлюбен / си тръгва облагороден, с ненакърнено самочувствие – понякога даже завишено.


Понякога / в повечето случаи / дори са ми благодарни, че съм ги зарязала – и то по толкова красив начин. Винаги завършвам с фразата, че той е най – прекрасният човек, когото съм познавала – всеки път, обогатена с нов нюанс. Може даже да се просълзя – за повече достоверност / по принцип си представям, че близък човек е на смъртно легло – така просълзяването идва естествено. Ако не се получи – визуализирам как аз съм командир на партизански отряд, а най - добрият ми приятел ме е предал на немците....винаги действа /.



Днешните млади, Боже мой – никакво въображение...ние едно време...как се зарязвахме, а как се зарязвахме – истинска симфония!

p.s. дали да не обявя конкурс за най – естетско зарязване ;)

1 коментар:

Dinokavengeer каза...

няма да спечелиш конкурса!!!ха ха ха