Е, как ще може, бе! Еми едното за сметка на другото ли е…а?
По закона за компенсацията – грозноватите жени правят най – добрата френска любов. Не ми се е случвало грозновата жена да ми се отдава орално JJ, но съм склонна да кажа едно „по – скоро да”. Все пак законът за компенсацията гласи – Слабият физически развива интелекта си, нещастният - чувството си за хумор / нали комиците били най – тъжните хора /, глупавият гледа с нещо и той да привлече симпатиите, завалията…на когото Господ не дал едно, дал друго. За когото забравил да се погрижи / Създателят, сиреч /, оня наваксал сам JJ. Та има логика една красива жена да не се напъва толкова колкото средностатистическа такава.
Но като оставим настрани дългото лирическо встъпление – въпросът е следният:
Може ли една жена да е щастлива, ако не я гушкат, па ако ще и с пет оргазма на денонощие / е, чак пък пет…ще каже някой – хората за цял един живот я им се случат 2, я не;) / . Девойчето, цитирано в заглавието казва, че не може – За какво ми е връзка тогава, добавя с присъщо за тази възраст мъдро изражение и се подхилква. Ама право си е момичето, извинявайте. Има основание да бъде взискателно…
„Без оргазъм може – без гушкане, не…” – въпрос на приоритети.
Ако повярваме в закона на компенсацията, изследван и произследван почти през целия ми съзнателен живот Гушкача се е изучил в дарбата си, не така случайно;) а? какво ще кажете?! А тоя другият дето не гушка / освен ако не е с повишено чувствителна централна нервна система и градусите навън не са над 40/ , компенсира по други начини / какви ли /?!
Какво да ви кажа! Сигурна съм че има такива девойки дето ще намерят начин да ме опровергаят…ами евала!
Аз за почти 10 години активно, и не толкова общуване/ понякога – зависи дали съм в сесия, майтап / не съм имала случай на отсъствие на компенсация/ , не съм имала възможност да наблюдавам абсолютен синхрон между двете превъплъщения на мъжкото очарование.
Гушкали са ме до безбожие – спала съм на две възглавници, а той отвит горкият гушка…
Задупвали са ме, загъзвали са ме, а аз съм зяпала в тавана – преосмисляйки битието и разсъждавайки върху екзистенциални въпроси…..а беее, какво да ви кажа….
Все съм избирала между едното и другото, внимавайки да не забравя закона за компенсацията.
И ако трябва да избера между едното и другото – сега на тая преклонна възраст / 28 / - казвам така:
Създателююююююю, е, какво е това бе…. Ми не ща само едното, дали да се лиша от вода, или от хляб…ами все ще се мре…ами, Създателююю, егати закона, егати компенсацията…айде благодаря!
П.С. имай предвид, че те назовавам с главна буква, не се прави на ударен и виж там, дай едно рамо и преправи закона....на всеки се случва да се обърка, нали Господи... :):):)
сряда, 30 юли 2008 г.
неделя, 27 юли 2008 г.
Хронология
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Иначе всичко съм си записала. Четири квартири сменихме – записките опаковах в кутии от обувки и украсявах квартирите с тях.
Всички бяха много готини – квартирите.
И тапетите.
Казвам ви, когато вместо тапети лепите дати по стените – значи още го обичате!
И също така ви казвам – когато той плахо почука на вратата на банята….
- Моля те…много ме боли главата…може ли …само днес…да не пееш…или / разколебава се, може да е само настроение, нали затова съществуват застрахователни полици - заради настроенията /, поне малко по – тихичко..
тогава, моля, потърсете куфара, с който преместихте нещата си / това пилички, това листчета, ненужни черно - бели снимки, това – всякакви други боклучета / и бързо, БЪРЗО!!!
се обърнете към агенция за недвижими имоти. Ако, разбира се, не успеете да намерите в интернет обява от частно лице – навреме – защото нямате много такова. Той вече не ви обича. И не си въобразявайте, че след като му повишат заплатата, след като му направите една свирка / извинете, орално изразите, памтивековите си чувства към него –да го кажем по – културноJ / , след като си почине, ще ви заобича отново, повече и завинаги. Еми няма! Няма! Няма! Не мислете, че злорадствамJJJ
И та, какво ви разправях, а … да – след дванадесет години, шест месеца, три дена и няколко си часа там – влязох да се къпя. Докато се къпя, нерядко се присещам за рекламите за шампоани, балсами, интимни гелове / някои от тях много сполучливи /. Баба, горката, никога няма да разбере стойността на перманентното гледане на реклами и душевното извисяване, до което могат да доведат ежедневните душове. Но да не се отплесвам от сюжетната линия. Вече се бях извисила до почти непостижими висоти, както и гласът ми , между впрочем…Само да спомена, че: Да живее течащата топла вода!!! - да, няма да се отплесвам повече…и рекламите, и рекламите…
И та чука той на вратата на банята – по- тихо, казва, главата го боляла…ами да беше влязъл поне…Опулих се. Жаргонно ви звуча, казвате! Ама, каква поезия, братче…втренчих се във фугите на белия гранитогрес на банята и мислено започнах да подреждам датите в кутиите от обувки. В една от фугите видях, че той вече беше подредил неговите. Имаше малко мухъл там, във фугата / въпреки, че търках всеки ден, особено, когато го нямаше/ . Все пак успях да видя, че беше решил да си тръгне. Как да изляза от проклетата баня – проклети реклами – седем пъти си измих косата / сакрално число, все пак /. Да можех да се пронижа в една от фугите, и щях да го направя, казвам ви, но кой щеше да подреди датите и числата в кутиите от обувки…Кой…
Измъкнах се, ви казвам по палци, оставяйки малки мокри палчета по пода и започнах да отлепям тапетите. Разбира се отстрани изглеждаше, че си пиля ноктите, махам им кожичките – въобще оправям си маникюра. Малките мокри палчета…още ги помня…Помислих си – проклети палци – намерили кога да реват / защото те плачеха ви казвам, не ви лъжа… /. Но после се успокоих – сетих се, че никой няма да забележи и общо взето така, да ви кажа, ми стана по – леко, знаете. Но трудното тепърва предстоеше – отлепянето на тапетите, имам предвид. Толкова дати, цифри, отне много време, ви казвам! Някои от тях, разкъсах , та останаха по стените – трябваше да ги чагъркам с едно макетно ножче, с което бях рязала гипсокартон…Занесох ги до контейнера, не ги изхвърлих, оставих ги до кофата – ако му трябват на някого да ги вземе.
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Казвам ви, когато вместо тапети отлепяте дати от стените, значи още го обичате! Защото ако не беше така, щяхте да оставите датите и просто да си тръгнете. Но трябва да има ритуали, нали разбирате, човек има нужда от тях.
Върнах се след месец – малките мокри палчета още седяха там – чакаха ме. Не можех да ги оставя, нали ме разбирате – прибрах си ги. Сега с тях си търсим квартира. За предпочитане от частно лице. После ще си взема куче – ще го науча да ми приглася, когато пея в банята. Кучето няма от какво да се притеснява - то няма да плаща наем! Ще му спестя всякакви отговорности. Ще се грижа за него. От него се иска само едно – да не го боли главата, докато пея в банята. Дали кучетата страдат от главобол..?!А ако може и да ми приглася…ехееййййййй……живот ще си живеем с кучето. Животът е чудесен!
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Иначе всичко съм си записала. Четири квартири сменихме – записките опаковах в кутии от обувки и украсявах квартирите с тях.
Всички бяха много готини – квартирите.
И тапетите.
Казвам ви, когато вместо тапети лепите дати по стените – значи още го обичате!
И също така ви казвам – когато той плахо почука на вратата на банята….
- Моля те…много ме боли главата…може ли …само днес…да не пееш…или / разколебава се, може да е само настроение, нали затова съществуват застрахователни полици - заради настроенията /, поне малко по – тихичко..
тогава, моля, потърсете куфара, с който преместихте нещата си / това пилички, това листчета, ненужни черно - бели снимки, това – всякакви други боклучета / и бързо, БЪРЗО!!!
се обърнете към агенция за недвижими имоти. Ако, разбира се, не успеете да намерите в интернет обява от частно лице – навреме – защото нямате много такова. Той вече не ви обича. И не си въобразявайте, че след като му повишат заплатата, след като му направите една свирка / извинете, орално изразите, памтивековите си чувства към него –да го кажем по – културноJ / , след като си почине, ще ви заобича отново, повече и завинаги. Еми няма! Няма! Няма! Не мислете, че злорадствамJJJ
И та, какво ви разправях, а … да – след дванадесет години, шест месеца, три дена и няколко си часа там – влязох да се къпя. Докато се къпя, нерядко се присещам за рекламите за шампоани, балсами, интимни гелове / някои от тях много сполучливи /. Баба, горката, никога няма да разбере стойността на перманентното гледане на реклами и душевното извисяване, до което могат да доведат ежедневните душове. Но да не се отплесвам от сюжетната линия. Вече се бях извисила до почти непостижими висоти, както и гласът ми , между впрочем…Само да спомена, че: Да живее течащата топла вода!!! - да, няма да се отплесвам повече…и рекламите, и рекламите…
И та чука той на вратата на банята – по- тихо, казва, главата го боляла…ами да беше влязъл поне…Опулих се. Жаргонно ви звуча, казвате! Ама, каква поезия, братче…втренчих се във фугите на белия гранитогрес на банята и мислено започнах да подреждам датите в кутиите от обувки. В една от фугите видях, че той вече беше подредил неговите. Имаше малко мухъл там, във фугата / въпреки, че търках всеки ден, особено, когато го нямаше/ . Все пак успях да видя, че беше решил да си тръгне. Как да изляза от проклетата баня – проклети реклами – седем пъти си измих косата / сакрално число, все пак /. Да можех да се пронижа в една от фугите, и щях да го направя, казвам ви, но кой щеше да подреди датите и числата в кутиите от обувки…Кой…
Измъкнах се, ви казвам по палци, оставяйки малки мокри палчета по пода и започнах да отлепям тапетите. Разбира се отстрани изглеждаше, че си пиля ноктите, махам им кожичките – въобще оправям си маникюра. Малките мокри палчета…още ги помня…Помислих си – проклети палци – намерили кога да реват / защото те плачеха ви казвам, не ви лъжа… /. Но после се успокоих – сетих се, че никой няма да забележи и общо взето така, да ви кажа, ми стана по – леко, знаете. Но трудното тепърва предстоеше – отлепянето на тапетите, имам предвид. Толкова дати, цифри, отне много време, ви казвам! Някои от тях, разкъсах , та останаха по стените – трябваше да ги чагъркам с едно макетно ножче, с което бях рязала гипсокартон…Занесох ги до контейнера, не ги изхвърлих, оставих ги до кофата – ако му трябват на някого да ги вземе.
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Казвам ви, когато вместо тапети отлепяте дати от стените, значи още го обичате! Защото ако не беше така, щяхте да оставите датите и просто да си тръгнете. Но трябва да има ритуали, нали разбирате, човек има нужда от тях.
Върнах се след месец – малките мокри палчета още седяха там – чакаха ме. Не можех да ги оставя, нали ме разбирате – прибрах си ги. Сега с тях си търсим квартира. За предпочитане от частно лице. После ще си взема куче – ще го науча да ми приглася, когато пея в банята. Кучето няма от какво да се притеснява - то няма да плаща наем! Ще му спестя всякакви отговорности. Ще се грижа за него. От него се иска само едно – да не го боли главата, докато пея в банята. Дали кучетата страдат от главобол..?!А ако може и да ми приглася…ехееййййййй……живот ще си живеем с кучето. Животът е чудесен!
Пуканки и многоточия...
Значи вече сте изслушали той “с какво се занимава”, разказали сте му колко прости са повечето хора в офиса ви, но вие не им обръщате внимание....Изгледали сте няколко филма заедно – никога такъв, който и двамата да харесвате. Той ви е завел на пицария – платил е цялата сметка – вие, разбира се също сте се натискали да я платите...Яли сте пуканки в киното – вие ги мразите тези пуканки, приличат ви на омагьосани снежинки; с поглъщането на всяка една от тях изпитвате болка в левия крак от мисълта, че никога няма да бъде разомагьосана. Стоически сте продължавали да дъвчете...И всичко това в името на първото проникване!
Изтърпели сте много. Разбира се, още на първата пицария сте си го представили това проникване....иначе нямаше да има втора;), знаете...
Значи, аз като един капацитет в унищожаването на омагьосни снежинки, в гледането на тъпи филми, в деликатното намекване, че стига с тези пицарии, стига с това визуализиране.., като корифей на междуполовите игри и щурмуване на молове, басейни и пицарии – мога да заключа следното –
Първият сексуален контакт е като пуканка! – омагьосана снежинка, може да я разомагьоса единствено вашето очакване. Колкото по – дълго сте очаквали и сте си представяли, толкова по- голям е шансът пуканката да се ПроПука и да заприлича на Себе си. Разбира се , като казвам “по - дълго”, нямам предви векове... А кое е век, и кое - не, всеки знае – определя Жената – миличката...
Родена е да определя.
Но, ако не си разполагал с ресурси да си представиш / проблем на настоящето е, че хората нямат време да си представят – направо им се случват снежинките – всичките омагьосани...JJJ /, първият секс си е безсолен, в картонена кутия, опукан и разпукал се като презрял домат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
