Обелих луната
като портокал
Кората й потъмня
в ръцете ми полилавя
Гълтах сока без да дъвча
гладък сок -
гладка ме правеше
и сладко ми ставаше
Лунни обелки
оранжеви
съхнат на слънцето
за Благоуханност.
Гледам и си казвам:
Я, да взема да се метна пак натам да си чупна лунен парчеТон -шарен като цигански простор.
Простор.
четвъртък, 23 ноември 2006 г.
24.02.2002
Сгъни се на две, на три, на четири
...на осем - на девет...и така...
малка точка от зелено мастило /неотмъстило /
Стани
и
Мъждукай
...на осем - на девет...и така...
малка точка от зелено мастило /неотмъстило /
Стани
и
Мъждукай
Януари-2001
Пътищата са за вървене.
Цигарите, за да се откажеш от тях.
Мислите, за да ги подредиш.
Сълзите, за да размажат грима ти.
Цигарите, за да се откажеш от тях.
Мислите, за да ги подредиш.
Сълзите, за да размажат грима ти.
сряда, 22 ноември 2006 г.
Начало-то
Небесата се огънаха
извиха се
и стопени
посиниха вторника
със свободата си
Денят се уплаши
от толкова синьо.
От ужас никой
нищо не виждаше.
Настана мрак и слепота.
Нищо, ще си почине делникът, тъкмо
извиха се
и стопени
посиниха вторника
със свободата си
Денят се уплаши
от толкова синьо.
От ужас никой
нищо не виждаше.
Настана мрак и слепота.
Нищо, ще си почине делникът, тъкмо
На Д.
Когато токът
спря
всички се уплашиха
от тъмното
спомниха си
детските кошмари
пътувания
завръщания
и забравиха
лутането
из суетата си
спря
всички се уплашиха
от тъмното
спомниха си
детските кошмари
пътувания
завръщания
и забравиха
лутането
из суетата си
ПотапяНе
На Ц.
Аз го обичах -
две седмици.
Той беше първият.
И последният.
Раждах се.
И умирах.
За да се науча.
Да раста.
Само него обичах.
И всички други
В него.Сега е в мен.
И обича.
Ражда се.
И умира.
Аз продължавам
Да Раста
Аз го обичах -
две седмици.
Той беше първият.
И последният.
Раждах се.
И умирах.
За да се науча.
Да раста.
Само него обичах.
И всички други
В него.Сега е в мен.
И обича.
Ражда се.
И умира.
Аз продължавам
Да Раста
Разбирай,за това дето тя си вдигнала крака,а той си рекъл че не е стигнала пластмасата за два крака:)
„Той стоеше върху единия си крак, тъй – здраво, както и останалите
и може би тъкмо заради това изглеждаше най – интересен от всички”
Из „Малкия оловен войник”
/ Х. К. Андерсен /
Таз мръсница балерината,
дето храбрия войник излъга
че е като него еднокрака...
Там край восъчните лебеди
и двореца от хартия
умори се да я чака.
Сам - с пушката на рамо.
Сам – с крака си от олово
храбрият войник заплака.
Таз мръсница балерината...
как се храбрият войник излъга,
че е като него еднокрака..!
и може би тъкмо заради това изглеждаше най – интересен от всички”
Из „Малкия оловен войник”
/ Х. К. Андерсен /
Таз мръсница балерината,
дето храбрия войник излъга
че е като него еднокрака...
Там край восъчните лебеди
и двореца от хартия
умори се да я чака.
Сам - с пушката на рамо.
Сам – с крака си от олово
храбрият войник заплака.
Таз мръсница балерината...
как се храбрият войник излъга,
че е като него еднокрака..!
Вълнение
Цялата ливада
позеленя изведнъж.
И както беше равна
тревата рече:
Сега ще почна да се вълнувам...
.....
Ей, тя наистина го направи!
позеленя изведнъж.
И както беше равна
тревата рече:
Сега ще почна да се вълнувам...
.....
Ей, тя наистина го направи!
До Елиза, поради която няма Диви лебеди
Ти, която плете
ризите от коприва -
от мен ги плете.
Ти не помниш нали,
че жилех
ръцете ти.
Ти плати
за мене
с гласа си.
Аз
и твоето мълчание
сме Едно.
Ти изплете
своите ризи
за своите братя.
Аз няма да те видя
вече
и ти няма да ме видиш.
Аз съм в единственото
крило на твоя най - малък брат
и само той ще ме вижда
вече
Няма ли да ти липсвам,
Елиза?
ризите от коприва -
от мен ги плете.
Ти не помниш нали,
че жилех
ръцете ти.
Ти плати
за мене
с гласа си.
Аз
и твоето мълчание
сме Едно.
Ти изплете
своите ризи
за своите братя.
Аз няма да те видя
вече
и ти няма да ме видиш.
Аз съм в единственото
крило на твоя най - малък брат
и само той ще ме вижда
вече
Няма ли да ти липсвам,
Елиза?
На моя любим Чичо Том
С големите черни ръце
той прехвърли памука
от своя чувал
в Другия
не в чуждия
защото нямаше Чуждо
понеже нямаше Свое...
Той - !Чичо Том,
с големите Черни ръце
ме пренесе през годините
от люлката, с която летях
до масата с бирата
със своите черни ръце
защото те бяха негови
и аз съм негова
Аз - Ани
той прехвърли памука
от своя чувал
в Другия
не в чуждия
защото нямаше Чуждо
понеже нямаше Свое...
Той - !Чичо Том,
с големите Черни ръце
ме пренесе през годините
от люлката, с която летях
до масата с бирата
със своите черни ръце
защото те бяха негови
и аз съм негова
Аз - Ани
На Малката морска русалка
Тя си нямаше име.
Имаше само Нож,
купен с косите на сестрите й.
И аз я кръстих Еми -
за да си има име -
малката морска
русалка:
за да мога да я викам
по Име
и да не е сама
със своя, чуждия
Нож
Имаше само Нож,
купен с косите на сестрите й.
И аз я кръстих Еми -
за да си има име -
малката морска
русалка:
за да мога да я викам
по Име
и да не е сама
със своя, чуждия
Нож
Недовършена бродерия
Корените на Дървото
разкъсаха
малката бродерия
на голямото Небе.
То не бе страшно
но предишен ужас
като пара
се разстла.
И нищо не се виждаше.
/ лятото на 2006г /
***************************
Днес
аз съм смолата
с която плаче дървото.
Утре
ще бъда кехлибар
и ще ме нижат
на връвчица.
По принцип
това много ме радва.
/ лятото на 2006 /
аз съм смолата
с която плаче дървото.
Утре
ще бъда кехлибар
и ще ме нижат
на връвчица.
По принцип
това много ме радва.
/ лятото на 2006 /
Жетва
Черен коминочистач – черен -
черна музика слуша – черна –
почерняла от слънцето жетварка черно жито събира –
събира себе си в чувалче черно – за да
се разсипе – цяла
оцеляла, за да се разпилее.
Черен коминочистач с черна четка чисти
черния комин - с почернялата жетварка
черен Петър играят и черните си дрехи
събличат, за да целунат черните си тела –
с черните си очи – се гледат, черни сажди
по тях полепват, черна музика
ги почерня
Абонамент за:
Публикации (Atom)