Обелих луната като портокал Кората й потъмня в ръцете ми полилавя Гълтах сока без да дъвча гладък сок - гладка ме правеше и сладко ми ставаше Лунни обелки оранжеви съхнат на слънцето за Благоуханност.
Гледам и си казвам: Я, да взема да се метна пак натам да си чупна лунен парчеТон -шарен като цигански простор. Простор.
На Ц. Аз го обичах - две седмици. Той беше първият. И последният. Раждах се. И умирах. За да се науча. Да раста. Само него обичах. И всички други В него.Сега е в мен. И обича. Ражда се. И умира. Аз продължавам Да Раста