Обелих луната
като портокал
Кората й потъмня
в ръцете ми полилавя
Гълтах сока без да дъвча
гладък сок -
гладка ме правеше
и сладко ми ставаше
Лунни обелки
оранжеви
съхнат на слънцето
за Благоуханност.
Гледам и си казвам:
Я, да взема да се метна пак натам да си чупна лунен парчеТон -шарен като цигански простор.
Простор.
четвъртък, 23 ноември 2006 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Сурова поезия :)
Публикуване на коментар