Хронология
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Иначе всичко съм си записала. Четири квартири сменихме – записките опаковах в кутии от обувки и украсявах квартирите с тях.
Всички бяха много готини – квартирите.
И тапетите.
Казвам ви, когато вместо тапети лепите дати по стените – значи още го обичате!


И също така ви казвам – когато той плахо почука на вратата на банята….
- Моля те…много ме боли главата…може ли …само днес…да не пееш…или / разколебава се, може да е само настроение, нали затова съществуват застрахователни полици - заради настроенията /, поне малко по – тихичко..

тогава, моля, потърсете куфара, с който преместихте нещата си / това пилички, това листчета, ненужни черно - бели снимки, това – всякакви други боклучета / и бързо, БЪРЗО!!!

се обърнете към агенция за недвижими имоти. Ако, разбира се, не успеете да намерите в интернет обява от частно лице – навреме – защото нямате много такова. Той вече не ви обича. И не си въобразявайте, че след като му повишат заплатата, след като му направите една свирка / извинете, орално изразите, памтивековите си чувства към него –да го кажем по – културноJ / , след като си почине, ще ви заобича отново, повече и завинаги. Еми няма! Няма! Няма! Не мислете, че злорадствамJJJ

И та, какво ви разправях, а … да – след дванадесет години, шест месеца, три дена и няколко си часа там – влязох да се къпя. Докато се къпя, нерядко се присещам за рекламите за шампоани, балсами, интимни гелове / някои от тях много сполучливи /. Баба, горката, никога няма да разбере стойността на перманентното гледане на реклами и душевното извисяване, до което могат да доведат ежедневните душове. Но да не се отплесвам от сюжетната линия. Вече се бях извисила до почти непостижими висоти, както и гласът ми , между впрочем…Само да спомена, че: Да живее течащата топла вода!!! - да, няма да се отплесвам повече…и рекламите, и рекламите…

И та чука той на вратата на банята – по- тихо, казва, главата го боляла…ами да беше влязъл поне…Опулих се. Жаргонно ви звуча, казвате! Ама, каква поезия, братче…втренчих се във фугите на белия гранитогрес на банята и мислено започнах да подреждам датите в кутиите от обувки. В една от фугите видях, че той вече беше подредил неговите. Имаше малко мухъл там, във фугата / въпреки, че търках всеки ден, особено, когато го нямаше/ . Все пак успях да видя, че беше решил да си тръгне. Как да изляза от проклетата баня – проклети реклами – седем пъти си измих косата / сакрално число, все пак /. Да можех да се пронижа в една от фугите, и щях да го направя, казвам ви, но кой щеше да подреди датите и числата в кутиите от обувки…Кой…


Измъкнах се, ви казвам по палци, оставяйки малки мокри палчета по пода и започнах да отлепям тапетите. Разбира се отстрани изглеждаше, че си пиля ноктите, махам им кожичките – въобще оправям си маникюра. Малките мокри палчета…още ги помня…Помислих си – проклети палци – намерили кога да реват / защото те плачеха ви казвам, не ви лъжа… /. Но после се успокоих – сетих се, че никой няма да забележи и общо взето така, да ви кажа, ми стана по – леко, знаете. Но трудното тепърва предстоеше – отлепянето на тапетите, имам предвид. Толкова дати, цифри, отне много време, ви казвам! Някои от тях, разкъсах , та останаха по стените – трябваше да ги чагъркам с едно макетно ножче, с което бях рязала гипсокартон…Занесох ги до контейнера, не ги изхвърлих, оставих ги до кофата – ако му трябват на някого да ги вземе.
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Казвам ви, когато вместо тапети отлепяте дати от стените, значи още го обичате! Защото ако не беше така, щяхте да оставите датите и просто да си тръгнете. Но трябва да има ритуали, нали разбирате, човек има нужда от тях.
Върнах се след месец – малките мокри палчета още седяха там – чакаха ме. Не можех да ги оставя, нали ме разбирате – прибрах си ги. Сега с тях си търсим квартира. За предпочитане от частно лице. После ще си взема куче – ще го науча да ми приглася, когато пея в банята. Кучето няма от какво да се притеснява - то няма да плаща наем! Ще му спестя всякакви отговорности. Ще се грижа за него. От него се иска само едно – да не го боли главата, докато пея в банята. Дали кучетата страдат от главобол..?!А ако може и да ми приглася…ехееййййййй……живот ще си живеем с кучето. Животът е чудесен!