сряда, 22 ноември 2006 г.

До Елиза, поради която няма Диви лебеди

Ти, която плете
ризите от коприва -
от мен ги плете.

Ти не помниш нали,
че жилех
ръцете ти.

Ти плати
за мене
с гласа си.

Аз
и твоето мълчание
сме Едно.

Ти изплете
своите ризи
за своите братя.

Аз няма да те видя
вече
и ти няма да ме видиш.

Аз съм в единственото
крило на твоя най - малък брат
и само той ще ме вижда
вече

Няма ли да ти липсвам,
Елиза?

Няма коментари: