Ти, която плете
ризите от коприва -
от мен ги плете.
Ти не помниш нали,
че жилех
ръцете ти.
Ти плати
за мене
с гласа си.
Аз
и твоето мълчание
сме Едно.
Ти изплете
своите ризи
за своите братя.
Аз няма да те видя
вече
и ти няма да ме видиш.
Аз съм в единственото
крило на твоя най - малък брат
и само той ще ме вижда
вече
Няма ли да ти липсвам,
Елиза?
сряда, 22 ноември 2006 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар