Без художествена стойност

Да спасим българския мъж, този лъв на Балканите!!

2009-06-06T19:30:00.002+03:00

Българският мъж е голяма работа ви казвам! Не само, че оная работа му е голяма, но дори и работата му да порасне, той е като София – расте, но не старее... Българският мъж е оцелявал и ще продължава да оцелява – тва финансови кризи, тва намаляват му заплатата, тва безработица...психиката му е желязна – той може да надцака всекиго. Уникална работа! И от всичко разбира миличкият – тва футбол, тва готвене, тва политика.., за секс да не говорим...аз се чудя как не се е реализирал целият тоя потенциал в порноиндустрията.

Напоследък обаче забелязвам някакво линеене на бг мъжествеността. Целият тестостерон се е излял по форуми и блог – коментари...Големи ги вадят ви казвам, а иначе едно здрасти на хубаво младо момиче не могат да кажат – използват мониторите си като щитове, а клавиатурата като меч. Така си е – еволюират нещата...някога се е започнало с мечът, преминава се към пистолета, пушката, сетне химикалчицата:):)а сега и клавиатурката...мъка, мъка ви казвам. Добрият стар секс все повече отмира в забвение – все пак сексшоповете предлагат изкуствени влагалища, та чак и вибриращи! Хвала на човешкото въображение и напредничава мисъл. Все пак балканските лъвове трябва да се развиват професионално, да се ъпгрейтват перманентно и едно искуствено влагалище си е удобство в редица отношения.

Ние българските жени – не трябва да стоим безучастни към това разххищение на бг мъжественост! Все пак нашто си е наше и бива да ударим едно рамо на наште момчета! И....момичета чакайте малко...ами едно кафе не им даваме да ни почерпят – сакън видите ли колко сме независими – постоянно слушам около себе си за сексуалните подвизи на представителки на моя пол – коя колко вибратора имала...ами хубаво имате... ползвайте си ги със здраве – ама като ходим до тоалетната по нужда / извинявам се на по- чувствителните към естетиката за примера / - споделяме ли после на всеослушание за „общението си “ с тоалетната хартия?! Айде да се не осираме ;)

Абе момичета - ми то на тоя мъж една пишка му остана – и вие искате да му я отнемете и да я замените с някви си вибратори! Не стига че печелят колкото нас – ами какда се почувстват значими....

Вибратори! Бас ловя, че и гушкатори ще измислят...

Момичета! Нека бойкотираме сексиндустрията - да подкрепим Българският мъж! С риск – да минем за назадничави – струва си – повярвайте ми :):):)

Вечер

2008-10-16T22:50:00.002+03:00

Моментната снимка
на блока отсреща
прилича на труп

непогребан
навреме
с наченки
на гниене

Мартенско

2008-09-29T00:03:00.001+03:00

Пльокат вадички
капките дъжд мърморят
Пияна ли съм

Пролет

2008-09-29T00:01:00.000+03:00

Да си влюбен
е като да обърнеш

едно Kоняче
в 13.30

- промяна на ритъма
и разкъсване
на времето
което ти е дало
увереност,
че
Си

Избран

На всички, които не се върнаха от бойното поле, на всички, които се върнаха променени, на всички които видях и познах.

2008-09-04T06:15:00.002+03:00

На нашата планета има много места, много майки, любовници, любими, нелюбими, кандидат - студенти, реклами и вкусни бисквитки. Добро място за живеене е нашата планета.

Половият акт е като раждането. Не можеш да не чувстваш мъничко тъга по това, което се отделило от тебе – завинаги. Другият път, ако има такъв - ще е друго. Това , което е расло в тебе – вече диша самостоятелно. Винаги съм възприемала моите момчета като мои деца – защото влизат в тебе и после излизат – за да задишат самостоятелно. А сетне да станат мъже. На всички ни трябва малко помощ, за да растем правилно - казва се в една реклама на маргарин. Любовта е като реклама на кредитна карта – забавна – с главен герой Бербатов – не че ми харесва като мъж – много му е зализана фризурата – хахаха – виж, половият акт е изчистен като кубчетата лед - квадратни и кристализирани…замразената вода винаги ми е напомняла за съвършенството.

Разтваряш се и ги приемаш във вътрешността си, измисляш свят, в който да не им е студено и където няма глад, а сетне продишват, прохождат, протичват и започват да водят битки. Едни са победители, други победени, всеки води своите битки. Някои не се връщат от бойното поле.

Винаги съм възприемала утробата си като космос/ пътят към нея е свързан с много научни изследвания, изчисления, гняв и усмивки /. Където може да се изгубиш. Затова и не съм навлизала в нея JJ предпочитам да го правят други. В космосът няма смях, няма и сълзи – само тишина. Успокояваща, без цветове, без звуци и аромати, тегловност няма.

За всяко напуснало космоса момче засаждам цвете. Имам няколко саксии у дома си. Квартирата ми е с такова изложение, че липсва светлина. Треперя, че ще спрат да растат – то само с вода живее ли се…

Може би трябва да сменя квартирата, а може би космоса…

Опит за летене - полууспешен,или 9 истини за живота

2008-08-15T14:29:00.005+03:00

Докато се утрепвах от работа /защото аз винаги съм претрупана с ангажименти и задачи – нямам време дори да излизам с мъже, затова излизам само с бивши, те не са мъже/, успях да разгледам няколко култови фрази за един от мечтаните синове на българска майка юнашка – така уважавания от мен – Бат Бойко. Наричам го така, защото го чувствам близък, свиден и мил. Ако щете вярвайте...Мъчно ми е, че фразите са взаимствани от някакви си там глупости за някой си Чък Норис...все пак кой е Чък Норис...кой е чувал за него...Докато и децата знаят кой е Бат Бойко!

Но докато се чудех как да се организирам, за да се справя с дневните си задачи...все пак толкова претрупана и натоварена...получих съобщение по ICQ “Работиш ли?” Въпреки, че бях толкова претоварена;) тук ви намигам и с двете си очи / дори третото ми - и то намига/ неподозирани от мен споособности се отприщиха и с тяхна помощ сътворих следните мъдрости:

1/Ани Стоенчева не си чати по време на работа - тя опознава ближния - с цел работата й да стане по – ефективна!

2/Ани Стоенчева не пуши по време на работа - тя разсъждава над екзистенциални въпроси на стълбите!

3/Ани Стоенчева не бездейства - тя напрегнато обмисля как да рационализира действията си / твърде отговорни/ !

4/Ани Стоенчева не пие - тя изследва и картотекира влиянието на различните алкохоли върху човешкия организъм....

5/ Ани Стоенчева не се напива, всичко което прави е само за да се приобщи към другите!

6/ Ани Стоенчева не ходи на срещи - тя наблюдава междуполовите отношения и си води записки!

7/ Ани Стоенчева няма нужда от секс, когато все пак го прави – то е за да поддържа стегнати коремните си мускули /тя няма време за фитнес/!

8/ Ани Стоенчева не мастурбира – освен ако не я помолят настойчиво!

9/ Ани Стоенчева не лъже – тя надгражда действителността!

Бях толкова претоварена, че се спрях на сакралното число 9...Бих искала да продължа, но разберете, толкова съм ангажирана...на никого не го пожелавам....

По предложение на мой съчатър - развалям сакралността на листата и добавям корекция на 5 точка:

10/ Ани Стоенчева не се напива, тя просто преминава през някои перцепционални измения, от чакра в чакра, от чакра в чакра....

Моля за помощ - ако някъде търсят чистачки - АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ!!!

2008-08-07T09:33:00.002+03:00

Искам да започна работа като чистачка - някъде! Ще си чистя по няколко часа на ден. Ще си представям, че съм героиня от сапунен сериал с гъста, дълга коса /за предпочитане до дупето/. Примерно съм извънбрачна принцеса на малко кралство, но никой не знае. Няма да оставям извънредно. Щом изчистя паяжините – хващам си трамвайчето и право към квартирката....

Амбициите за кариера могат да бъдат толкова изтощителни и ограбващи съня...Хората няма да имат никакви претенции към мен, освен да изчистя паяжините! Прекрасно! Няма да се бутам и да се натягам да съм най – добрата чистачка. Подобна „позиция” ще ми помогне да нокаутирам честолюбието си /дали/. За целта държа да ме наричат „чистачка”, а не „хигиенистка”. Дали има подобна длъжност в регистъра с професии – трябва да проверя...

Представям си на купон как някой подпийнал младеж ме пита с какво се занимавам! А де! Ще ходя на специализирани партита за чистачкиJJ. Ще си родя 4 деца /всички от различни мъже/. После ще си направвя фирма за чистачки – за да учат децата в университет;) по стара българска традиция – ще се изтърбуша, за да могат отроците да се развиват, златните на мама..! Агънцетата ми те!

Сега разглеждам обявите.
В офиса не можеш да мислиш, нямаш време да мечтаеш – като на война. А си се заблял нанякъде , а са те застреляли. Трябва да изостряш сетивата си, очите ти посдкачат като джамени, да помниш хиляди неща, за които нямаш желание дори да мислиш, камо ли да помниш. Като чистачка няма да ми се налага да се усмихвам на всеки – може даже да симулирам, че съм няма.
Мислех и за селското стопанство – но там шансовете да се реализирам, струва ми се са значително по- малко. Докато чистачки, виждам, че се търсят!

Сигурна съм, че мога да бъда добра чистачка. Ще дам всичко от себе си. Една паяжинка няма да оставя! Моля, ако някой има какво да предложи - да се свърже с мен.
Рейтингът на тази професия – все повече ще се вдига!
Амин!

Няколко истини за жената, или как да зарязваме красиво

2008-08-04T14:37:00.000+03:00

Гадняр! Може ли аз да го зарежа десет пъти, а той мене само веднъж....Можеше да изрази поне малко уважение и да ме зареже на няколко пъти – три, четири...не придирям. А така – изведнъж...без капчица клебание – поне да беше симулирал. Това не е живот! Или айде зарязал, зарязал – ами поне да беше поседял 2 – 3 месеца сам - дет са вика от куртоазия...но не...Добре, че тази след мене изглежда не чак толкова добре, колкото аз... / това е много важно за една уважаваща себе си дама – следващата обезателно трябва да е по зле от тебе... / Това носи успокоение и човек може да продължи пътя си с високо навирен нос. За предпочитане е и предишната да е много зле – но все пак,ако трябва да се избира - избирам следващата да е по зян – по възможност хем да е проста , хем да е грозна....не разбирайте, че не мисля доброто на другите. Напротив! Аз съм със силно развито хуманно съзнание! Но , моля ви , влезте ми в положението! Проявете емпатия...

Аз когато зарязвам - развихрям въображението си до крайност /не, че съм почитателка на крайностите – но понякога са за предпочитане/ . Зарязвам с финес и изящество - всяко мое зарязване - е като лебедова песен – последно и съвършено. Изобретявам невероятни, почти фантастични мотиви за решението си...Велика съм! Другият / така наречен възлюбен / си тръгва облагороден, с ненакърнено самочувствие – понякога даже завишено.

Понякога / в повечето случаи / дори са ми благодарни, че съм ги зарязала – и то по толкова красив начин. Винаги завършвам с фразата, че той е най – прекрасният човек, когото съм познавала – всеки път, обогатена с нов нюанс. Може даже да се просълзя – за повече достоверност / по принцип си представям, че близък човек е на смъртно легло – така просълзяването идва естествено. Ако не се получи – визуализирам как аз съм командир на партизански отряд, а най - добрият ми приятел ме е предал на немците....винаги действа /.

Днешните млади, Боже мой – никакво въображение...ние едно време...как се зарязвахме, а как се зарязвахме – истинска симфония!

p.s. дали да не обявя конкурс за най – естетско зарязване ;)

„Без оргазъм може – без гушкане, не…” из хумора на едно побъркало се 23 годишно девойче

2008-07-30T20:04:00.000+03:00

Е, как ще може, бе! Еми едното за сметка на другото ли е…а?

По закона за компенсацията – грозноватите жени правят най – добрата френска любов. Не ми се е случвало грозновата жена да ми се отдава орално JJ, но съм склонна да кажа едно „по – скоро да”. Все пак законът за компенсацията гласи – Слабият физически развива интелекта си, нещастният - чувството си за хумор / нали комиците били най – тъжните хора /, глупавият гледа с нещо и той да привлече симпатиите, завалията…на когото Господ не дал едно, дал друго. За когото забравил да се погрижи / Създателят, сиреч /, оня наваксал сам JJ. Та има логика една красива жена да не се напъва толкова колкото средностатистическа такава.
Но като оставим настрани дългото лирическо встъпление – въпросът е следният:
Може ли една жена да е щастлива, ако не я гушкат, па ако ще и с пет оргазма на денонощие / е, чак пък пет…ще каже някой – хората за цял един живот я им се случат 2, я не;) / . Девойчето, цитирано в заглавието казва, че не може – За какво ми е връзка тогава, добавя с присъщо за тази възраст мъдро изражение и се подхилква. Ама право си е момичето, извинявайте. Има основание да бъде взискателно…
„Без оргазъм може – без гушкане, не…” – въпрос на приоритети.
Ако повярваме в закона на компенсацията, изследван и произследван почти през целия ми съзнателен живот Гушкача се е изучил в дарбата си, не така случайно;) а? какво ще кажете?! А тоя другият дето не гушка / освен ако не е с повишено чувствителна централна нервна система и градусите навън не са над 40/ , компенсира по други начини / какви ли /?!
Какво да ви кажа! Сигурна съм че има такива девойки дето ще намерят начин да ме опровергаят…ами евала!
Аз за почти 10 години активно, и не толкова общуване/ понякога – зависи дали съм в сесия, майтап / не съм имала случай на отсъствие на компенсация/ , не съм имала възможност да наблюдавам абсолютен синхрон между двете превъплъщения на мъжкото очарование.
Гушкали са ме до безбожие – спала съм на две възглавници, а той отвит горкият гушка…
Задупвали са ме, загъзвали са ме, а аз съм зяпала в тавана – преосмисляйки битието и разсъждавайки върху екзистенциални въпроси…..а беее, какво да ви кажа….
Все съм избирала между едното и другото, внимавайки да не забравя закона за компенсацията.
И ако трябва да избера между едното и другото – сега на тая преклонна възраст / 28 / - казвам така:
Създателююююююю, е, какво е това бе…. Ми не ща само едното, дали да се лиша от вода, или от хляб…ами все ще се мре…ами, Създателююю, егати закона, егати компенсацията…айде благодаря!

П.С. имай предвид, че те назовавам с главна буква, не се прави на ударен и виж там, дай едно рамо и преправи закона....на всеки се случва да се обърка, нали Господи... :):):)

2008-07-27T18:11:00.000+03:00

Хронология
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Иначе всичко съм си записала. Четири квартири сменихме – записките опаковах в кутии от обувки и украсявах квартирите с тях.
Всички бяха много готини – квартирите.
И тапетите.
Казвам ви, когато вместо тапети лепите дати по стените – значи още го обичате!

И също така ви казвам – когато той плахо почука на вратата на банята….
- Моля те…много ме боли главата…може ли …само днес…да не пееш…или / разколебава се, може да е само настроение, нали затова съществуват застрахователни полици - заради настроенията /, поне малко по – тихичко..

тогава, моля, потърсете куфара, с който преместихте нещата си / това пилички, това листчета, ненужни черно - бели снимки, това – всякакви други боклучета / и бързо, БЪРЗО!!!

се обърнете към агенция за недвижими имоти. Ако, разбира се, не успеете да намерите в интернет обява от частно лице – навреме – защото нямате много такова. Той вече не ви обича. И не си въобразявайте, че след като му повишат заплатата, след като му направите една свирка / извинете, орално изразите, памтивековите си чувства към него –да го кажем по – културноJ / , след като си почине, ще ви заобича отново, повече и завинаги. Еми няма! Няма! Няма! Не мислете, че злорадствамJJJ

И та, какво ви разправях, а … да – след дванадесет години, шест месеца, три дена и няколко си часа там – влязох да се къпя. Докато се къпя, нерядко се присещам за рекламите за шампоани, балсами, интимни гелове / някои от тях много сполучливи /. Баба, горката, никога няма да разбере стойността на перманентното гледане на реклами и душевното извисяване, до което могат да доведат ежедневните душове. Но да не се отплесвам от сюжетната линия. Вече се бях извисила до почти непостижими висоти, както и гласът ми , между впрочем…Само да спомена, че: Да живее течащата топла вода!!! - да, няма да се отплесвам повече…и рекламите, и рекламите…

И та чука той на вратата на банята – по- тихо, казва, главата го боляла…ами да беше влязъл поне…Опулих се. Жаргонно ви звуча, казвате! Ама, каква поезия, братче…втренчих се във фугите на белия гранитогрес на банята и мислено започнах да подреждам датите в кутиите от обувки. В една от фугите видях, че той вече беше подредил неговите. Имаше малко мухъл там, във фугата / въпреки, че търках всеки ден, особено, когато го нямаше/ . Все пак успях да видя, че беше решил да си тръгне. Как да изляза от проклетата баня – проклети реклами – седем пъти си измих косата / сакрално число, все пак /. Да можех да се пронижа в една от фугите, и щях да го направя, казвам ви, но кой щеше да подреди датите и числата в кутиите от обувки…Кой…

Измъкнах се, ви казвам по палци, оставяйки малки мокри палчета по пода и започнах да отлепям тапетите. Разбира се отстрани изглеждаше, че си пиля ноктите, махам им кожичките – въобще оправям си маникюра. Малките мокри палчета…още ги помня…Помислих си – проклети палци – намерили кога да реват / защото те плачеха ви казвам, не ви лъжа… /. Но после се успокоих – сетих се, че никой няма да забележи и общо взето така, да ви кажа, ми стана по – леко, знаете. Но трудното тепърва предстоеше – отлепянето на тапетите, имам предвид. Толкова дати, цифри, отне много време, ви казвам! Някои от тях, разкъсах , та останаха по стените – трябваше да ги чагъркам с едно макетно ножче, с което бях рязала гипсокартон…Занесох ги до контейнера, не ги изхвърлих, оставих ги до кофата – ако му трябват на някого да ги вземе.
Дванадесет години, шест месеца и три дена продължи всичко. Дванадесет години, шест месеца и няколко часа / не съм регистрирала точно колко /, той ме слушаше как пея в банята. Казвам ви, когато вместо тапети отлепяте дати от стените, значи още го обичате! Защото ако не беше така, щяхте да оставите датите и просто да си тръгнете. Но трябва да има ритуали, нали разбирате, човек има нужда от тях.
Върнах се след месец – малките мокри палчета още седяха там – чакаха ме. Не можех да ги оставя, нали ме разбирате – прибрах си ги. Сега с тях си търсим квартира. За предпочитане от частно лице. После ще си взема куче – ще го науча да ми приглася, когато пея в банята. Кучето няма от какво да се притеснява - то няма да плаща наем! Ще му спестя всякакви отговорности. Ще се грижа за него. От него се иска само едно – да не го боли главата, докато пея в банята. Дали кучетата страдат от главобол..?!А ако може и да ми приглася…ехееййййййй……живот ще си живеем с кучето. Животът е чудесен!

Пуканки и многоточия...

2008-07-27T17:56:00.001+03:00

Значи вече сте изслушали той “с какво се занимава”, разказали сте му колко прости са повечето хора в офиса ви, но вие не им обръщате внимание....Изгледали сте няколко филма заедно – никога такъв, който и двамата да харесвате. Той ви е завел на пицария – платил е цялата сметка – вие, разбира се също сте се натискали да я платите...Яли сте пуканки в киното – вие ги мразите тези пуканки, приличат ви на омагьосани снежинки; с поглъщането на всяка една от тях изпитвате болка в левия крак от мисълта, че никога няма да бъде разомагьосана. Стоически сте продължавали да дъвчете...И всичко това в името на първото проникване!
Изтърпели сте много. Разбира се, още на първата пицария сте си го представили това проникване....иначе нямаше да има втора;), знаете...
Значи, аз като един капацитет в унищожаването на омагьосни снежинки, в гледането на тъпи филми, в деликатното намекване, че стига с тези пицарии, стига с това визуализиране.., като корифей на междуполовите игри и щурмуване на молове, басейни и пицарии – мога да заключа следното –
Първият сексуален контакт е като пуканка! – омагьосана снежинка, може да я разомагьоса единствено вашето очакване. Колкото по – дълго сте очаквали и сте си представяли, толкова по- голям е шансът пуканката да се ПроПука и да заприлича на Себе си. Разбира се , като казвам “по - дълго”, нямам предви векове... А кое е век, и кое - не, всеки знае – определя Жената – миличката...
Родена е да определя.
Но, ако не си разполагал с ресурси да си представиш / проблем на настоящето е, че хората нямат време да си представят – направо им се случват снежинките – всичките омагьосани...JJJ /, първият секс си е безсолен, в картонена кутия, опукан и разпукал се като презрял домат.

2007-08-19T18:24:00.001+03:00

Под ключ е сърцето ми

Каза ръката му,
и дланта му се съгласи.
И ключът е някъде там на майната си.
…
А аз го желая.
29.01.07.

2007-08-19T18:24:00.000+03:00

Ей така,
както си вървях
и видях –
Чешмата.
Течеше вода.

Не можех да не спра.
21.01.07.

Игленик

2006-12-16T17:28:00.000+02:00

С много
мънички
главички
разноцветни топлийки
цъфнали
върху донапренчето
Съм аз.

Полигамни желания –
блестят
под лампата
и ме правят
Единствена
и монолитна
ЕдноЖелаеща.

13.12.06 г.

Циганска работа

2006-11-23T20:53:00.000+02:00

Обелих луната
като портокал
Кората й потъмня
в ръцете ми полилавя
Гълтах сока без да дъвча
гладък сок -
гладка ме правеше
и сладко ми ставаше
Лунни обелки
оранжеви
съхнат на слънцето
за Благоуханност.

Гледам и си казвам:
Я, да взема да се метна пак натам да си чупна лунен парчеТон -шарен като цигански простор.
Простор.

24.02.2002

2006-11-23T20:50:00.000+02:00

Сгъни се на две, на три, на четири
...на осем - на девет...и така...
малка точка от зелено мастило /неотмъстило /
Стани
и
Мъждукай

Януари-2001

2006-11-23T20:47:00.000+02:00

Пътищата са за вървене.
Цигарите, за да се откажеш от тях.
Мислите, за да ги подредиш.
Сълзите, за да размажат грима ти.

Начало-то

2006-11-22T13:19:00.000+02:00

Небесата се огънаха
извиха се
и стопени
посиниха вторника
със свободата си

Денят се уплаши
от толкова синьо.
От ужас никой
нищо не виждаше.

Настана мрак и слепота.
Нищо, ще си почине делникът, тъкмо

На Д.

2006-11-22T13:14:00.000+02:00

Когато токът
спря
всички се уплашиха
от тъмното
спомниха си
детските кошмари
пътувания
завръщания
и забравиха
лутането

из суетата си

ПотапяНе

2006-11-22T13:01:00.000+02:00

На Ц.
Аз го обичах -
две седмици.
Той беше първият.
И последният.
Раждах се.
И умирах.
За да се науча.
Да раста.
Само него обичах.
И всички други
В него.Сега е в мен.
И обича.
Ражда се.
И умира.
Аз продължавам
Да Раста

Разбирай,за това дето тя си вдигнала крака,а той си рекъл че не е стигнала пластмасата за два крака:)

2006-11-22T12:41:00.000+02:00

„Той стоеше върху единия си крак, тъй – здраво, както и останалите
и може би тъкмо заради това изглеждаше най – интересен от всички”
Из „Малкия оловен войник”
/ Х. К. Андерсен /

Таз мръсница балерината,
дето храбрия войник излъга
че е като него еднокрака...

Там край восъчните лебеди
и двореца от хартия
умори се да я чака.

Сам - с пушката на рамо.
Сам – с крака си от олово
храбрият войник заплака.

Таз мръсница балерината...
как се храбрият войник излъга,
че е като него еднокрака..!

Вълнение

2006-11-22T10:56:00.000+02:00

Цялата ливада
позеленя изведнъж.
И както беше равна
тревата рече:
Сега ще почна да се вълнувам...

.....
Ей, тя наистина го направи!

До Елиза, поради която няма Диви лебеди

2006-11-22T10:47:00.000+02:00

Ти, която плете
ризите от коприва -
от мен ги плете.

Ти не помниш нали,
че жилех
ръцете ти.

Ти плати
за мене
с гласа си.

Аз
и твоето мълчание
сме Едно.

Ти изплете
своите ризи
за своите братя.

Аз няма да те видя
вече
и ти няма да ме видиш.

Аз съм в единственото
крило на твоя най - малък брат
и само той ще ме вижда
вече

Няма ли да ти липсвам,
Елиза?

На моя любим Чичо Том

2006-11-22T10:40:00.000+02:00

С големите черни ръце
той прехвърли памука
от своя чувал
в Другия
не в чуждия
защото нямаше Чуждо
понеже нямаше Свое...

Той - !Чичо Том,
с големите Черни ръце
ме пренесе през годините
от люлката, с която летях
до масата с бирата
със своите черни ръце
защото те бяха негови
и аз съм негова
Аз - Ани

На Малката морска русалка

2006-11-22T10:36:00.000+02:00

Тя си нямаше име.
Имаше само Нож,
купен с косите на сестрите й.
И аз я кръстих Еми -
за да си има име -
малката морска
русалка:
за да мога да я викам
по Име
и да не е сама
със своя, чуждия
Нож

2006-11-22T10:33:00.000+02:00

На В.

Мирисът
на топъл хляб
събуди глада
на Пътника
и той спря
по Пътя си
и заспа
защото
хляб нямаше
никъде

/ 2006 /

Недовършена бродерия

2006-11-22T10:29:00.000+02:00

Корените на Дървото
разкъсаха
малката бродерия
на голямото Небе.

То не бе страшно
но предишен ужас
като пара
се разстла.

И нищо не се виждаше.

/ лятото на 2006г /

***************************

2006-11-22T10:26:00.000+02:00

Днес
аз съм смолата
с която плаче дървото.

Утре
ще бъда кехлибар
и ще ме нижат
на връвчица.

По принцип
това много ме радва.

/ лятото на 2006 /

Жетва

2006-11-22T09:32:00.000+02:00

Черен коминочистач – черен -
черна музика слуша – черна –
почерняла от слънцето жетварка черно жито събира –
събира себе си в чувалче черно – за да
се разсипе – цяла
оцеляла, за да се разпилее.

Черен коминочистач с черна четка чисти
черния комин - с почернялата жетварка
черен Петър играят и черните си дрехи
събличат, за да целунат черните си тела –
с черните си очи – се гледат, черни сажди
по тях полепват, черна музика

ги почерня